За НАС

Питали са ни неведнъж: Какво обичате да правите? Ние винаги сме отговаряли - Обичаме да ядем! Обичаме храната да е вкусна, да изглежда вкусно и да сме си я приготвили НИЕ! Готвенето за НАС не е задължение, а УДОВОЛСТВИЕ!
Показват се публикациите с етикет Рецептите на Гладния готвач. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Рецептите на Гладния готвач. Показване на всички публикации

21.04.2012 г.

Зелена салата с пилешко и много як вкус


Тази салата я открих съвсем случайно, когато ми беше поставен ултиматум да измисля нещо за ядене само със съществуващите продукти в хладилника. 

Продуктите бяха следните:
1 зелена салата
1 връзка пресен лук
1 лимон
200 гр.  сварено пилешко бяло месо
½  бутилка тъмен соев сос
олио

Естествено имаше още, но не и в хладилника J, и подправки – сол, черен пипер, червен пипер и кимион.
Като един истински последовател на Цезар Кардини /човекът измислил салатата „Цезар”/ изпаднах в тих ужас, защото трябваше да използвам всички продукти в едно ядене, то да бъде вкусно и интересно. Хубавата страна на модерността е, че имаме Чичко Гугъл, който знае всичко. Та там открих тази салата, но я леко модифицирах съобразно това, с което разполагах. 

Получи се следното:
Приготовление:
Нарязвате зeлената салата и лука.  Взимате свареното пилешко месо от хладилника и за 32 секунди го прекарвате в тиган през котлона , за да се стопли. Естествено, ако нямате сварено пилешко бяло месо, а сурово – първо го сварявате, после привеждате решението на задачата към горното – тиган, котлон, 32 секунди J
Взимате и смесвате щипка сол, щипка червен пипер, щипка черен пипер и щипка кимион. Изстисквате един лимон отгоре, сипвате 30 мл тъмен соев сос и 20 мл олио.  Разбърквате го хубаво и го изливате върху пилешкото месо.  Разбърквате пак и го оставяте за 10-15 минути, за да може пилешкото да поеме от ароматите.
След 15 минути бухате овкусеното пилешко в нарязаната салата, овкусявате с още сол и олио, ако е необходимо и ядете.

Уточнение: Най-забавното е, че тази салата става още по-вкусна, ако след като обедините пилешкото със зеленията я оставите да престои минимум 1 час – ама това  си е Ваше решение J))


Hungry Chef

19.04.2012 г.

Как да впечатлим жените около нас - Време за Мъже!

Често съм си задавал въпроса – Как може да се впечатли една жена, при положение, че ние, мъжете не ги разбираме и не знаем какво искат. Някои от мъжете се впускат да подаряват цветя, други - пръстени, трети се правят на клоуни само и само, за да бъдат забелязани.

С тази рецепта искам да споделя моя скромен опит във впечатляването – Салатата „Цезар”. Винаги, когато съм я правил, резултата е бил изумителен. Тайната на рецептата е максималното придържане към оригинала на г-н Цезар Кардини. Приготовлението е елементарно и бързо. Успех J

Малко история: Салатата носи името на ресторантьора Цезар Кардини (Caesar Cardini) (1896-1956), който я приготвя за пръв път през 1924 година по време на честването на 4 юли в град Тихуана (Tijuana), Мексико на няколко мили южно от Сан Диего. Най-известната история е, че поради многото гости, пристигнали да празнуват, запасите от храна били изчерпани и Кардини се принудил да приготви салата от малкото останали в наличност продукти. Неговата оригинална версия включва салата “romaine”, чесън, крутони, пармезан, рохки яйца ( варени 1 минута), зехтин и сос Уорчестър. Оригиналната салата се е приготвяла директно на масата пред клиентите в голяма дървена купа. След приготвянето на дресинга, салатата се е разбърквала и веднага е била поднасяна в плоска чиния. През 1926 година към Цезар Кардини в ресторанта се присъединява неговия брат Алекс Кардини. Алекс, бивш ас от италианските въздушни сили през Първата световна война, добавя още един продукт към салатата – аншоа и я нарича “Авиаторска салата” в чест на пилотите от въздушната база в Сан Диего, чести гости на заведението. Тази версия на салатата става много популярна, а по-късно е прекръстена на салата “Цезар”. С течение на времето става модно известни личности и прочути филмови звезди да пътуват до Тихуана, за да опитат салатата и светските журналисти започват да пишат за това. Дебютът на салата “Цезар” в Европа се приписва на мисис Уолис Симпсон (съпруга на уелския принц Едуард VIII. Говори се, че мисис Симпсон често е посещавала Сан Диего и Тихуана през 20-години на 20 век и там е опитвала салата “Цезар”. След пристигането й в Европа, много от шеф-готвачите в известните ресторанти започват да приготвят салатата по нейните обяснения. През 1948 година Цезар Кардини патентова дресинга на салатата и той започва промишлено да се произвежда и продава като "Cardini's Original Caesar dressing mix".

Необходими продукти:
1.      Зелена салата
2.      250 гр. пилешко филе
3.      1 филия хляб /най-добре по-стар/ за крутони
4.      Сол и черен пипер
5.      50 гр. пармезан / купувайте парче Пармезан, а не от настърганото/

За соса:
1.      2 скилидки чесън
2.      1 с. л. горчица
3.      50 мл зехтин/олио
4.      Сокът от 1 лимон
5.      Сол

Приготовление:

Нарязваме или накъсваме салатата. Нарязваме на лентички пилешкото филе, посоляваме го и го поръсваме с черен пипер. В нагрят тиган със съвсем малко олио леко запичаме пилешкото филе.


Счукваме 2 скилидки чесън със сол, добавяме горчицата, сока от лимона и зехтина. Бъркаме докато се получи равномерна смес и я изсипваме върху запеченото пилешкото филе, за да се овкуси. След това добавяме овкусеното пилешко филе към салатата.

Нарязваме хляба на кубчета и го слагаме в намазнения тиган, за да направим крутони, които също добавяме към салатата.

Накрая настъргваме пармезана.


Воала!




П.С. Уважаеми Дами – Вие също може да впечатлите мъжете с тази рецепта J

Уточнение: Междувременно направете и една пържола и сте готови!

Hungry Chef

2.05.2011 г.

Мълчанието край Агнето

Това е една специална рецепта посветена на всички, които обичат и не обичат да ядат агнешко – т.е. отправена е към 99,99% от населението на Земята. Целта й е да докаже, че агнешкото месо е вкусно, но трябва да се сготви правилно.

Първо необходимо условие, за да сготвите агне, което всички ще ядат е да се уверите, че това дет сте го купили за агне е наистина агне, а не по-голямото му братче, майка му или баща му. Това се прави с цел да се обори всеобщата инсинуация и пропаганда, че агнешкото месо миришело. 

Не приятели, агнешкото месо не мирише – мирише шилешкото и овчото месо, а не агнешкото. Задачата с установяване на това какво ще ядете не е толкова трудна. Просто запомнете, че всичко, което ви продават в магазина за агне и е над 8 кг /говорим за цяло агне над 8 кг/ - НЕ Е АГНЕ! За да го преведа какво означава това, ето горе-долу кое колко трябва да тежи, за да сте сигурни в покупката: 
Агнешки бут – не повече от 2 кг
Агнешка плешка заедно с врат – не повече от 2,4 кг
Половин агне – около 4-4,5 кг
 Цяло агне – около 8-8,5 кг

Необходими продукти:
Агнешка плешка – 2 – 2,3 кг
Ориз – 0,400 гр.
Сурова наденица – 0,500 гр.
Пресен лук и пресен чесън
Пресен джоджен, босилек, риган, сол, черен и червен пипер

Сос „Якимов” за намазване на плешката
1 глава чесън
300 гр. Масло
150 гр.горчица
Сух джоджен и мащерка, сол, черен и червен пипер

Плънка:  Нарязвате на ситно лука и чесъна. В тиган с мазнина ги запържвате до златисто, добавяте суровата наденица и накрая ориза и две, три чаши вода. Добавяте и ситно нарязания пресен джоджен, босилека, ригана, черния пипер, малко чержен пипер и сол на вкус. Оставяме така ориза за 15-20 минути на тих огън.

Сос „Якимов”:  Обелвате и намачквате чесъна със сол. Добавяте джоджена и мащерката. Разтопявате маслото го добавяте към готовата смес. Накрая смесвате с горчицата и червения пипер и слагате черен пипер на вкус.

Напълвате плешката с готовата плънка, зашивате я и я намазвате със соса. Слагате я в тава с три чаши вода, покривате с фолио и я слагате във фурната, първоначално на 250 градуса за около  20 минути и след това намаляте градусите на 150 градуса за още около 3 – 4 часа. Лично аз слагам плешката да се пече към полунощ и я оставям на 50 градуса до сутринта. Към 9 часа на сутринта засилвам фурната на 150 градуса за още около 2 часа. Към края махам фолиото и започвам да я поливам със сосчето от тавата.

Уточнение:  В плънката естествено може да добавите и агнешкия комплект.
Тази рецепта, говоря за соса за намазване, можете да я ползвате и за агнешки бут.


Hungry Chef

26.04.2011 г.

Омлет

Някои хора твърдят, че приготвянето на омлет било лесна работа. Какво толкова – две яйца, бъркаш, мяташ в тигана и готово. Други смятат, че е трудна работа. Лично за мен правенето на омлет е майсторство, но всеки един би могъл да го постигне, ако знае нЕкои тънкости. С тази рецепта бих желал да Ви споделя тези дребни нещица, с които бихте превърнали всеки едни две или три яйца в прекрасно изглеждащ ОМЛЕТ. Хитринките, които са описани съм ги научил от моята баба, която е Шотландски боец /на 95 години е и според мен като я гледам в какво здраве е, ще изкара поне още толкова/.Та да се върнем на рецептата за омлета. По-долу ще опиша как се прави омлет със сирене, но тъй като хора всекакви – можете да замените сиренето с бекон, шунка, кашкавал или с друго, което Ви е по сърце.

Необходими продукти:
2 яйца
100 гр. натрошено сирене
½ ч.л. червен пипер, черен пипер и сол
олио
 


Приготовление:
Счупвате двете яйца, слагате половината сирене, червения, черния пипер и щипка сол и почвате да бъркате с вилица. Тънкост Номер 1 – на всяко яйце сложете по една супена лъжица хладка вода. Продължавате да бъркате докато Ви отмалее ръката. Трик Номер 2 – трябва яйчената смес да има много мехурчета. Колкото повече въздух вкарате в яйцата с бъркането си, толкова по-пухкав ще бъде омлета.

Сипвате олио в тиган и го загрявате много – една идея преди да започне да пуши сипвате сместа. В момента, в който краищата на омлета започнат да се завиват навътре,сипвате останалото сирене в единия край и с лопатка завивате омлета.











Да Ви е сладко бих казАл
Hungry Chef

20.02.2011 г.

Пуйка пълнена с наденица

Имало едно време една пуйка....Нали знаете как започват приказките. Е така започна и тази – дошъл Частният Съдебен Изпълнител, шеф на Тана и казал, че във фризера му има една пуйка и щяла да се развали J. Тана - мое много старо другарче от времената на „Аптека”, „Кравай” и други упадъчни места от късния Соц, където се „проповядваше” западния декадентски живот и се слушаше музика, предназначена за диверсия над „милото” ни социалистически общество и „прекрасния” социалистически морал, ми звънна да ме покани на гости като разбира се АЗ трябваше да я сготвя тази пуйка. В гостито, освен мен, Тана и пуйката, щяха да вземат участие и целиОт офис на ЧСИ-то, барабар с 2-годишната му дъщеря. Та условието на задачата беше ясно – пуйка за готвене и големо ядене – като в приказките „три дена яли, пили.....” От опит знам, че хората в БГ нещо не са фенове на пуйката – суха им била, трудно се опичала, задъвквала се и всекви такива. При мойта рецепта Ви гарантирам, че такива оплаквания от страна на ядящите няма да има. Преди да Ви представя рецептата предупреждавам, че това количество пуйка е за 8 до 10 души, така че правете му сметката.....

Необходими продукти:
Пуйка  - 1 брой около 4,5 кг / на пазара има бразилски и от време на време хАмерикански/
Гювеч, Голям, събиращ тази напълнена пуйка
Масло – 0,250 кг
Червен пипер

За плънката:
Сурова наденица – 0,500 кг
Гъби – 0, 200 кг
Ориз – 1 чаена чаша
2 глави лук, няколко скилидки чесън, 2 морковчета
Сол, черен пипер, риган


Нарязвате на ситно лука, чесъна, морковчетата и гъбите. Изстисквате суровата наденица от червото. В добре нагрят тиган запържвате лука и чесъна до златисто. Добавяте морковите и гъбите и изчаквате последните да се свият. Накрая добавяте наденицата и я натрошавате на малки парченца. Не забравяйте постоянно да бъркате, за да не загори. Когато наденицата стане готова /като си смени цвета/, добавяте ориза, 2 чаши вода и много риган, малко сол и черен пипер. Тук имахме теоретичен спор с Тана по темата каква подправка върви на ориз. Тя се оказа привърженик на Джоджена, а аз на Ригана. В конкретния случай сложихме и от двете подправки – спорът беше тежък, със сериозни аргументи и постигнахме компромис J. Оставяте така плънката за около 15 - 20 минути на котлона на тих огън. Оризът не трябва да е абсолютно сварен, щото ще се надуе много. Когато е готова плънката я напълвате в пуйката, зашивате и готово.

В тиган разтопяваме целия пакет масло и добавяме червен пипер – с това намазваме пуйката /за да не стане суха/.


Взимаме гювеча, на дъното му слагаме няколко листа кисело зеле за подложка. Уточнение: през лятото кисело зеле няма, но става и с листа прясно зеле, предварително потопени в солена вода и оставени на слънце за около час.
Напъхваме пуйката в гювеча, заливаме я с останалото масло от съда, добавяме около 2 чаени чаши вода/може и телешки бульон/, захлупваме я и във фурната.

Относно печенето: !!! Много важно!!!!
Лично аз правя пуйката вечерта към 22 часа. Слагам я към 22:30 във фурната на максимална температура за около 30 минути. След това намалявам фурната на 50 градуса и си лягам да спя. Към 10:00 часа на следващата сутрин, ставам, пия кафе и увеличавам фурната на 200 градуса. След около 2 часа и половина пуйката е абсолютно готова. Отварям я за около 10 минути, за да хване по добър загар и изключвам фурната.


Приятно ядене! Да живее Епикур и Епикурейците!

 




Hungry Chef

4.02.2011 г.

Спагети с Телешко и Сушени домати

Тази рецепта я „откраднах” от един много добър мой приятел Стефан. Когато я спретнА за първи път вкъщи си глътнах граматиката. След това я правих на едни други мои приятели, върху които обикновено експериментирам готварските си умения и..... пожънах невероятен успех, да му се невиди хехе J. Истината е, че уникалния вкус на тези спагети е в „тайната” съставка, наречена Сушени домати.
Сушените домати могат да се намерят в различни разновидности – сушени в плик, в буркан със зехтин и риган или в насипен вид в големите хипермаркети и в Халите. Определено може да ги потърсите и по арабските магазини, защото има внос от Сирия.
Ако си купите случайно Сушени домати в плик, трябва предварително да ги натопите в зехтин и сушен риган или босилек за около 20 минути, за да омекнат малко и да попият от миризмата на подправките. В другите варианти това определено не е необходимо.

Необходими продукти:
1 пакет Спагети /спагетите са под №6/
150 - 200 гр. Сушени домати
150 гр. телешко месо /най-добре плешка, но и друго става/
800 гр. / 1 буркан консервирани домати/
2 с.л. доматено пюре
Целина на листа /най-добре прясна, но може при липса и сушена/
Босилек /също като целината/
лук, чесън, сол и черен пипер

Сварявате спагетите – стандарта за варене на спагети е на всеки 100 гр по 1 л вода, но вие най-добре си знаете тенджерите за спагети. Във врящата вода се слага сол и малко олио/ за да не слепват/ и след това спагетите. Спагетите е добре да бъдат сварени, а не разварени J
Накълцвате телешкото на малки парченца. Нарязвате на ситно лука, чесъна и сушените домати.
В загрята мазнина запържвате лука с целината. Точно преди лукът да стане златист, слагате телешкото и започвате да бъркате, докато месото промени цвета си. Тогава добавяте чесъна и доматеното пюре, разредено с малко вода и Сушените домати. Относно доматеното пюре, аз използвам пюре на фирмата „Митак” – то не е толкова гъсто и от него може да сложите и 3 лъжици.
Разбърквате отново и оставяте така за около минута. Добавяте смачканите домати от буркана, босилека, солта и черния пипер и оставяте да къкри за около 15 минути. (Ако босилекът е пресен го добавете в последните 5 минути)
Към така приготвения сос добавяте сварените и отцедени спагети, разбърквате и оставяте на котлона за още около 5 минути.
Аз лично предпочитам да добавя при сипването „Пармеджано”, но всеки си има вкус. Препоръчвам ви обаче, да не слагате български кашкавал или някакви други сосове/майонезен напр./. Така ще почувствате в пълна степен аромата на Сушените домати.


Успех!
P.S. Тези спагети определено стават, ако решите да изненадате някой мнооого приятно, особено ако ги сервирате и с червено вино – след тях си знаете хихихихихи




Hungry Chef

1.02.2011 г.

Пържен Сом

Първо искам честно да си призная, че никога не съм бил особен почитател на речните рибоци. Друго си е морската риба! Не че не ям шаран или пъстърва, но винаги съм предпочитал пържен черноморски сафрид или чернокоп или некоя друга Морска гад  J.
Затова и когато Бай Миро /виден люлински историк и призовкар, абе нормален софийски дришльо хихихи/ реши да ни готви Сом, бех малко скептичен. Но трябва да се признае: Нема такава риба – страхотна е!

Необходимите продукти са:
Сом – охладен, с тегло до 1 килограм /по-големите може да ги направите на скара например – мазнички са/
Сол, черен пипер, една щипка лют червен пипер и брашно
За последното препоръчвам да бъде Царевично брашно, но ако нямате и ако и в магазина няма, ползвайте пшенично.

Взимате Сома, отрязвате му главата, изчиствате го и го нарязвате на шайби. Обърквате солта, черния пипер, лютия червен пипер и брашното и в тази смес овалвате всяко едно парче и го оставяте настрани за около 5 минути.
В силно загрята мазнина /олио или зехтин/ пържите и препържвате шайбите Сом!  

Да Ви е сладко!

Hungry Chef

25.01.2011 г.

Бял Ориз

Всички се чудим как тия китайци приготвят ориза и не е слепен.
Тайната е в начина на приготвяне.
Реших да споделя „великата” им тайна, въпреки че едва ли може да се нарече тайна  J.
Най-лесният начин е да си купите тенджера за варене на ориз – на пазара има, но другият вариант е да си го приготвите сами.

Какво е необходимо:
Тенджера с капак /не трябва да бъде с дебело дъно т.е. тип „Цептер”/
Студена вода
Ориз

Относно ориза: Не трябва да ползвате облия ориз /така нар. Български обикновен ориз – той е за сърми или пълнени чушки/. Трябва ви дългозърнест ориз напр. Бланширан, Тай, Жасмин, а най-добре Басмати. По темата видове ориз – друг път J.

Та взимате тенджерата, слагате една мярка Ориз и сипвате мярка и седемстотин Студена вода – напр. на 1 чаша ориз, 1,7 чаши студена вода. Слагате на котлона, захлупвате тенджерата с капака и го включвате на МАКСИМАЛНА СТЕПЕН. В момента, в който водата заври, намалявате котлона до МИНИМАЛНА СТЕПЕН и отмервате точно 10 минути. На десетата минута, отмествате захлупената тенджера от котлона и я оставяте настрани още 10 минути, за да може ориза да набъбне и да поеме цялата вода.

Белият ориз по китайски е готов!

Hungry Chef  

24.01.2011 г.

Пържоли с Босилек и Чесън

За част от хората приготвянето на пържоли изглежда лесна работа, за друга част  – изключително трудна. Бих искал да Ви представя една моя рецепта за пържоли, която съм пробвал и става и за тиган, и за фурна и за скара. Изключително опростена, семпла, но затова пък досега оплаквания не съм получавал. Даже напротив - нЕкои мои другари са ме питали какво е месото – Хехе!

Продукти:
1 килограм СВИНСКИ ВРАТНИ пържоли, 1 и ½ глава Чесън, Босилек /най-добре и пресен и сух/, сол, черен пипер и малко Олио/Зехтин.

Босилекът е добре да бъде и пресен и сух, защото всеки един от вариантите си има своите предимства. Добре е да се ползва Зехтин, но при липса и Олиото става.
Много е важно пържолите да бъдат сочни, затова не ги млатим с чук като невидели, а съвсем леко ги начукваме /не повече от 2 удара на страна/.
Начукваме чесъна със солта и босилека и добавяме зехтина/олиото/, докато стане почти равномерна смес. С тази смес намазваме всяка една от пържолите от двете страни и ги оставяме в дълбок съд за около 15 минути, за да поемат от подправките. Всъщност може да ги държите така и повече от 15 минути.
За фурна: Така приготвените пържоли нареждаме в тава с малко олио на дъното, поръсваме с черен пипер и заливаме с половин чаша бульон /при липса става и с вода/. Покриваме с фолио и слагаме във фурната на около 250 градуса. След около час махаме фолиото и оставяме да се зачервят още около половин час от двете страни като ги обръщаме.
За скара: Увеличете количеството Зехтин/Олио, с което мажете пържолите. При приготвянето трябва да ги следите, докато се пекат, за  да не се изсушат прекалено.    

Hungry Chef!