За НАС

Питали са ни неведнъж: Какво обичате да правите? Ние винаги сме отговаряли - Обичаме да ядем! Обичаме храната да е вкусна, да изглежда вкусно и да сме си я приготвили НИЕ! Готвенето за НАС не е задължение, а УДОВОЛСТВИЕ!

28.02.2011 г.

Бърз ябълков пай

Крайно време беше в нашия блог да бъдат публикувани и рецепти за сладкиши. Откровено си признаваме, че десертите не са най-силната ни страна, но затова пък си имаме достатъчно приятели, които умеят да ги правят невероятно. Представяме на Вашето внимание любима рецепта на една наша близка приятелка, която твърди, че няма нищо по-лесно от този десерт. Като гледам необходими продукти и приготвянето май наистина е така – приятно готвене и ядене иииии НАЗДРАВЕ! Препоръчвам хубаво малцово уиски, пура, камина и прекрасна книга с този сладкиш.
Hungry Chef

Продукти:
1 кг средно големи ябълки
2 пакета маслени или трошливи бисквити (напр. "Роден Край")
Брашно - ок.150-200 гр.
ок. 60 гр. краве масло(1/2 пакет)
5 яйца
100-150 гр. кристална захар(според предпочитанията- по-сладко или не)
2-3 чаени лъжички канела
Приготовление:

Яйцата се разбъркват със захарта, докато тя се разтвори. Добавя се брашното. Бърка се и трябва да стане на много рядко тесто.В тава се нарежда маслото на малки парченца.Върху него се залепват бисквитите, като се гледа да покрият плътно дъното. Ябълките се обелват и настъргват на средно.Отцеждат се от сока. Поръсват се и се объркват с канелата. Нареждат се върху бисквитите. Отгоре се заливат с тестото. Пече се на 200-220 градуса за ок. 40 мин.- докато стане с цвят на карамел. Може да се сервира и топъл, гарниран с бита сметана или сладолед.



Важно! Не настъргвайте първо ябълките, за да не потъмнеят!




By: Swinging Fox

20.02.2011 г.

Пуйка пълнена с наденица

Имало едно време една пуйка....Нали знаете как започват приказките. Е така започна и тази – дошъл Частният Съдебен Изпълнител, шеф на Тана и казал, че във фризера му има една пуйка и щяла да се развали J. Тана - мое много старо другарче от времената на „Аптека”, „Кравай” и други упадъчни места от късния Соц, където се „проповядваше” западния декадентски живот и се слушаше музика, предназначена за диверсия над „милото” ни социалистически общество и „прекрасния” социалистически морал, ми звънна да ме покани на гости като разбира се АЗ трябваше да я сготвя тази пуйка. В гостито, освен мен, Тана и пуйката, щяха да вземат участие и целиОт офис на ЧСИ-то, барабар с 2-годишната му дъщеря. Та условието на задачата беше ясно – пуйка за готвене и големо ядене – като в приказките „три дена яли, пили.....” От опит знам, че хората в БГ нещо не са фенове на пуйката – суха им била, трудно се опичала, задъвквала се и всекви такива. При мойта рецепта Ви гарантирам, че такива оплаквания от страна на ядящите няма да има. Преди да Ви представя рецептата предупреждавам, че това количество пуйка е за 8 до 10 души, така че правете му сметката.....

Необходими продукти:
Пуйка  - 1 брой около 4,5 кг / на пазара има бразилски и от време на време хАмерикански/
Гювеч, Голям, събиращ тази напълнена пуйка
Масло – 0,250 кг
Червен пипер

За плънката:
Сурова наденица – 0,500 кг
Гъби – 0, 200 кг
Ориз – 1 чаена чаша
2 глави лук, няколко скилидки чесън, 2 морковчета
Сол, черен пипер, риган


Нарязвате на ситно лука, чесъна, морковчетата и гъбите. Изстисквате суровата наденица от червото. В добре нагрят тиган запържвате лука и чесъна до златисто. Добавяте морковите и гъбите и изчаквате последните да се свият. Накрая добавяте наденицата и я натрошавате на малки парченца. Не забравяйте постоянно да бъркате, за да не загори. Когато наденицата стане готова /като си смени цвета/, добавяте ориза, 2 чаши вода и много риган, малко сол и черен пипер. Тук имахме теоретичен спор с Тана по темата каква подправка върви на ориз. Тя се оказа привърженик на Джоджена, а аз на Ригана. В конкретния случай сложихме и от двете подправки – спорът беше тежък, със сериозни аргументи и постигнахме компромис J. Оставяте така плънката за около 15 - 20 минути на котлона на тих огън. Оризът не трябва да е абсолютно сварен, щото ще се надуе много. Когато е готова плънката я напълвате в пуйката, зашивате и готово.

В тиган разтопяваме целия пакет масло и добавяме червен пипер – с това намазваме пуйката /за да не стане суха/.


Взимаме гювеча, на дъното му слагаме няколко листа кисело зеле за подложка. Уточнение: през лятото кисело зеле няма, но става и с листа прясно зеле, предварително потопени в солена вода и оставени на слънце за около час.
Напъхваме пуйката в гювеча, заливаме я с останалото масло от съда, добавяме около 2 чаени чаши вода/може и телешки бульон/, захлупваме я и във фурната.

Относно печенето: !!! Много важно!!!!
Лично аз правя пуйката вечерта към 22 часа. Слагам я към 22:30 във фурната на максимална температура за около 30 минути. След това намалявам фурната на 50 градуса и си лягам да спя. Към 10:00 часа на следващата сутрин, ставам, пия кафе и увеличавам фурната на 200 градуса. След около 2 часа и половина пуйката е абсолютно готова. Отварям я за около 10 минути, за да хване по добър загар и изключвам фурната.


Приятно ядене! Да живее Епикур и Епикурейците!

 




Hungry Chef

16.02.2011 г.

Манджа с грозде (или анти бял ориз)

Тази рецепта ми я изпрати нашият приятел Весо: Един от химиците. Рецептите му винаги са съобразени с химията на продуктите, процесите, които протичат при готвенето и максимум резултат с минимум усилия. Всички знаем, че обича повече да яде отколкото да готви.
Трябваше да бъде публикувана за Трифона Зарезан ма от много пиене нещо не се добрах до компютъра ...


Необходими продукти за манджата с грозде:
  • 200 гр. Ориз;
  • 400 гр. Пилешки гърди (тези са пуешки)… бях ги приготвил за шишлици, но ме домързя да ги направя – следващия път….
  • 3 средни моркова
  • 100 гр. гъби
  • 100 гр. консерва сладка царевица
  • шепа стафиди (като му знам на Весо шепите ми е лесно за вас не знам :)
  • ½ глава лук
За соса:
  • 75 мл. Мляко
  • 1 супена лъжица майонеза
  • ½ глава чесън
  • Черен пипер
Колкото пъти отворя блога на  ГЛАДНИЯ & Кита, и видя белия ориз толкова пъти нещо се обръща в мен. Сготвен така ориза става „полезен”, сух, пластмасов, вегетариански и гаден, а не вкусен. Може би факта, че ме хранят три до пет пъти седмично с бял ориз с риба (октопод, сепия, калмар, миди и кой знае какво друго извлечено от морето) е помогнал да го намразя толкова. Но не основна причина. Ориза поема миризми и по тази причина не трябва да се сервира бял. Не трябва да остава и недоварен – не му е такава природата (и физикохимичните свойства). Та с 2 думи… реших да предложа контра-рецепта. Точно обратното на белия ориз.



Ако някой иска да си сготви постен ориз (примерно за гарнитура към пилешкото със сметана, което е отлично) просто да пропусне да сложи месото в ориза. Проверено е опитно, че резултата се яде и даже е вкусен.


Вземете чаша (към 150-200 мл.) ориз и го измийте добре. (Идеята е да се отмие полепналото по него прахообразно нишесте, което подпомага слепването на зърната след варене). Аз ползвам такава джаджа, но спокойно може да бъде измит и по друг (не толкова мързелив) начин.


Докато водата от ориза се оцежда,  нарязваме пилешките гърди на резенчета (или пък на кубчета). Не е хубаво да са дребни. Човек трябва да може да усети вкуса и текстурата на нещата, които яде.  
Слагаме към един пръст посолено олио в широка тенджера и когато се нагрее сипваме вътре ориза и пилешкото. (Когато олиото е посолено не пръска! Или поне пръска много по-малко J).


Запържваме докато ориза стане с цвят златиста праскова (за мъжете – това е цвят асимптотично клонящ към светло кафяво). Идеята е да се получи така нареченото „встъкляване” на нишестето по повърхността на зърната на ориза (слава богу, че има „Дискъвъри” и няма нужда да обяснявам какво е това, защото всичко знаят – нали?). 

Докато ориза се запържва си нарязваме трите моркова и гъбите. Важно е да не се губи време – няма цяла вечер да седим до печката я! Добавяме морковите и гъбите, когато ориза е достигнал въпросния цвят на тъмнорус лабрадор. Добавяме четири (4!!!) чаши вода. И оставяме така получената смес да си къкри на бавен огън. Идеята е ориза да се развари напълно. Не бива да попада в стомаха ни недоварен, да се надува тепърва и да отнема от мястото за бира, както и да извлича полени минерали! (Да не съм чул нищо за фибри! Доказано е, че толкова фуканите фибри извличат не само токсини, но също така и калций и други соли от организма, като предразполагат към остеропороза.)


До тук трябва да сте се справили за около 8 – 10 минути. Основната работа е свършена и е време да си налеем бира и да се заемем със соса, който ще ни трябва малко по-късно, за да си овкусим ориза.  

Обелваме ½ глава чесън и го пресоваме в чаша с 3 пръста мляко. Аромата на чесъна не се разтваря във вода. Той (както и други весели билки и цветя) е мастно разтворим. Добавяме обилно черен пипер и 1 супена лъжица майонеза, за да не е много течен соса. Трябва да се получи консистенция като на боза. Разбъркваме и оставяме в хладилника или в камерата. Екстракцията на ароматите изисква малко време и протича по-добре на студено. Сега имаме около 20 минути спокойствие преди да е извряла водата на ориза. Използвайте ги, за да сложите масата и да нарежете салатата.

Когато водата на ориза започва да „свършва” трябва да сме малко по внимателни. Това е момента, в който ориза може да се опита да загори. Не е добре да му се позволява.  Бъркайте го! Аз ползвам лопатка, но и лъжица върши точно същата работа. Когато почти цялата вода е поета от ориза добавяме една малка консерва царевица и шепа стафиди (нали е манджа с грозде!?!). Стафидите са чудна добавка за ориз. Надуват се леко и придават един особен леко сладникав вкус, който няма нищо общо с този на канелата и на млякото с ориз, което всички обичат още от детската градина.


За финал! Без да забравяте да разбъркваме ориза, нарязваме на тънки лунички ½ глава лук.   Не слагайте цяла глава – не искаме ориза ни да мирише на лук. Изключваме котлона, добавяме лука и разбъркваме за последно. Оставяме лука да омекне от топлината и аромата му да се поеме от ориза. Сервираме след около 10-тина минути, като не забравяме да полеем с приготвения сос.  Внимавайте със соса! Вкуса и миризмата му става наситени и в по-големи количества не се понасят добре от малки деца и нежни жени. Със соса става мъжка манджа и е пригодена да върви с бира! Цялата процедура отнема около 45 минути. Изцапани са 1 тенджера и 1 чаша. Няма пострадали домашни или любимци. 

Наздраве и добър апетит с Весо и Whale !

10.02.2011 г.

Омлет за по-добър секс

Ох, ще питате защо за по-добър - ами тази рецепта стана случайно, прибрах се вкъщи, исках да си направя нещо за хапване и си спретнах това омлетче, рецептата е оригинална, авторска моля да бъда цитиран при използване (така де за докторантурата може да потрябват публикации и цитирания) ...
След това като прегледах продуктите установих че седем от девет съставки са афродизиаци :)
А ето ги и тях:

Афродизиаци:
  • 1 супена лъжица ситно нарязан Магданоз - не случайно гърците са го наричали "Петрос", влияе както на мъже така и на жени.
  • 1 супена лъжица ситно нарязан Пащърнак - според народната медицина естествен афродизиак
  • 1 супена лъжица ситно нарязани листа от Целина - Дори целината да не е първата храна, за която се сещате при мисълта за секс, тя всъщност е чудесна за сексуална стимулация. Причината е, че целината съдържа андростерон – хормон без мирис, който се освобождава чрез потта на мъжа и определено влияе на жената.
  • 2 стръка нарязан на кръгчета пресен чесън - Твърди се че чесънът събужда страстите. Философът Плиний, който смесвал вино с чесън, е написал че това е мощен сексуален стимулант, а римляните са вярвали, че чесънът кара жените да се влюбят и прави мъжете силни. Науката смята, че чесънът подобрява циркулацията, а някои учени твърдят, че усилва производството на ензима нитрооксид-синтаза (NOS), който взема участие в механизма на ерекцията.
  • 2 яйца - Въпреки че не са най-еротичната храна, яйцата са богати на витамините Б6 и Б5. Те помагат за баланса на хормоналните нива и за борбата със стреса – два фактора, които са решаващи за здравословното либидо. Яйцата са също така символ на плодовитост и прераждане. „За да имате успех в интимните отношения, е добре всеки ден на гладно да се изяжда един жълтък или три дни подред да се ядат лук и яйца и тогава вие сами ще бъдете поразени от появилата се у вас сила и фантазия” – твърди готварска книга от 15. век.
  • бял пипер прясно смлян по възможност количество 1 щипка каквото и да е това :) - също така се счита за афродизиак да не пропусна да добавя :)
  • 1 супена лъжица зехтин - казват съдържал незаменими мастни киселини, които били били важни за половите органи :)
Неафродизиаци:
  • 1 супена лъжица ситно нарязана Зелена чушка "Сиврия" (онези бледозелените с тънката кора) - сега ако я смените с люта чушка отива в графата афродизиаци моменталически :)
  • сол, на вкус - уви за солта не намерих нищо по въпросът за афродизиаците.
А ето и как да си спретнете това омлетче, предварително си нарязвате всички продукти
Разбърквате добре яйцата в любимата си купичка за разбъркване на яйца (ЛКРЯ), добавяте проуктите солта и пипера.

Слагате зехтина в тигана и го нагрявате на котлона, температурата трябва да е около 150-160 градуса казват за да не настъпели промени в мазнините. Само дето в упътването на готварската печка не казват цифричките 1,2,3..6 на кои температури отговарят. Като се нагрее достатъчно изсипваме съдържанието на ЛКРЯ  в тигана и го ставяме да се разтече равномерно с няколко добре премерени завъртания на ръката с тигана.
 Пържим докато почти не остане течна яйчна част след което обръщаме омлета и пържим още една минута от другата страна и изсипваме в чинията.

Ето и ослепителният краен резултат от вашият труд
Блести нали ?
Тъй като огладнях докато пишех:
Да ви е гладно Whale :)

п.с. Докато готвех този омлет в главата ми се въртеше името Омлет "Трибестан", ама после установих че не e само за мъже :)

7.02.2011 г.

Пилешки късчета в сос от топено сирене

Ивчо ни готвИ тази рецепта преди време и го накарах да ми я прати, за да мога да я постна тук. Бая се освинихме тогава с тези пилешки хапки J. Майстор е той в готвенето, независимо че е още тийнейджър. Баси, не вярвах, че сметановия сос ще ми хареса толкова. Доколкото си спомням, спомена, че за по-добър вкус е добре да имате два-три вида топено сирене, но и с един става. Приятно готвене!
Hungry Chef

Необходими продукти:
500 гр. пилешки гърди
сол, черен пипер, червен пипер, къри
Гъби
Краве масло (около 30-40 гр.)
300 мл. готварска сметана
5-6  кубчета топено сирене
Царевично нишесте

Начин на приготвяне:
Нарязваме пилешките гърди на хапки, поръсваме ги с черен пипер, червен пипер и сол на вкус, разбъркваме ги в голям съд и ги оставяме за 5-6 часа да се мариноват.
След като месото се е мариновало, овалваме хапките в царевично нишесте и ги изпържваме в загрято олио.
Нарязваме гъбите на филийки и ги слагаме в друг тиган заедно с маслото, за да се задушат за около 10 мин.
В тенджера слагаме готварската сметана, топеното сирене и 1-2 щипки къри. Сосът се бърка постоянно, за да не загори. Когато топеното сирене се разтопи и соса стане гладък и еднороден се прибавят изпържените хапки и гъбите.
Оставя се още 5-10 мин. на слаб огън при постоянно бъркане.

Иво Райков

4.02.2011 г.

Спагети с Телешко и Сушени домати

Тази рецепта я „откраднах” от един много добър мой приятел Стефан. Когато я спретнА за първи път вкъщи си глътнах граматиката. След това я правих на едни други мои приятели, върху които обикновено експериментирам готварските си умения и..... пожънах невероятен успех, да му се невиди хехе J. Истината е, че уникалния вкус на тези спагети е в „тайната” съставка, наречена Сушени домати.
Сушените домати могат да се намерят в различни разновидности – сушени в плик, в буркан със зехтин и риган или в насипен вид в големите хипермаркети и в Халите. Определено може да ги потърсите и по арабските магазини, защото има внос от Сирия.
Ако си купите случайно Сушени домати в плик, трябва предварително да ги натопите в зехтин и сушен риган или босилек за около 20 минути, за да омекнат малко и да попият от миризмата на подправките. В другите варианти това определено не е необходимо.

Необходими продукти:
1 пакет Спагети /спагетите са под №6/
150 - 200 гр. Сушени домати
150 гр. телешко месо /най-добре плешка, но и друго става/
800 гр. / 1 буркан консервирани домати/
2 с.л. доматено пюре
Целина на листа /най-добре прясна, но може при липса и сушена/
Босилек /също като целината/
лук, чесън, сол и черен пипер

Сварявате спагетите – стандарта за варене на спагети е на всеки 100 гр по 1 л вода, но вие най-добре си знаете тенджерите за спагети. Във врящата вода се слага сол и малко олио/ за да не слепват/ и след това спагетите. Спагетите е добре да бъдат сварени, а не разварени J
Накълцвате телешкото на малки парченца. Нарязвате на ситно лука, чесъна и сушените домати.
В загрята мазнина запържвате лука с целината. Точно преди лукът да стане златист, слагате телешкото и започвате да бъркате, докато месото промени цвета си. Тогава добавяте чесъна и доматеното пюре, разредено с малко вода и Сушените домати. Относно доматеното пюре, аз използвам пюре на фирмата „Митак” – то не е толкова гъсто и от него може да сложите и 3 лъжици.
Разбърквате отново и оставяте така за около минута. Добавяте смачканите домати от буркана, босилека, солта и черния пипер и оставяте да къкри за около 15 минути. (Ако босилекът е пресен го добавете в последните 5 минути)
Към така приготвения сос добавяте сварените и отцедени спагети, разбърквате и оставяте на котлона за още около 5 минути.
Аз лично предпочитам да добавя при сипването „Пармеджано”, но всеки си има вкус. Препоръчвам ви обаче, да не слагате български кашкавал или някакви други сосове/майонезен напр./. Така ще почувствате в пълна степен аромата на Сушените домати.


Успех!
P.S. Тези спагети определено стават, ако решите да изненадате някой мнооого приятно, особено ако ги сервирате и с червено вино – след тях си знаете хихихихихи




Hungry Chef

2.02.2011 г.

Пилешки крилца по Галски

„ Ето, че вече нашия Блог получи и първата рецепта от съмишленици. Ще я публикувам с подзаглавие „Писма на Читатели”.  
Нали помните кои са Галите? Ония – Астерикс, Обеликс, Идефикс, Венсенжеторикс и всичко дето завършва на „икс”. Чудя се дали Юлий Цезар не ходИл да превзема Галия именно, за да открадне тази рецепта. Като се замисля, си звучи много логично. Ония гадове Галите не са давали рецептата даже и със СРС-та, та се наложило със сила да се вземе най-строго пазената тайна по онова време. Признавам си, че при първа възможност ще пробвам как се получават тези крилца. А дотогава представям на Вашето внимание рецептата на Любо Петков
Hungry Chef

Рецептата съм "откраднал" от една домакиня, на която за съжаление не помня името, изпробвал съм многократно и леко променил.

Маринатата  за предварителна обработка на месото е меко казано УНИКАЛНА и става за всякакъв вид меса - с нея съм приготвял и месо от свински бут - цяло парче!

За килограм пилешки крилца е необходима марината съставена от:

1/2 литър сухо вино - ако нямате вино под ръка или не ви се отваря бутилка, може да разредите 2-3 супени лъжици хубав оцет с вода
50 мл водка
1 супена лъжица (с.л.) горчица - истинска - не от разните майонезообразни кремове
1 с.л. зехтин (олио) 
1 с.л. тъмен соев сос или 2 с.л. "Унисос" (не пречи и двете)
4/5 скилидки чесън - предварително счукан
щипка сол - внимавайте, ако сте слагали преди това в чесъна!
смлени черен пипер и кимион на вкус.

В "оригиналната" рецепта се поставя и една с.л. мед, но според мен това е за хора с по "перверзен" вкус. Всичко това се разбърква, измитите крилцата се заливат с маринатата и се "забравят" в хладилника поне за една нощ. 

На следващия ден (аз ползвам същата тенджера, в която са киснали крилцата) се поставя на котлона за около 20 мин. под похлупак, а след това може да се остави отворена докато маринатата изври съвсем (ако обичате по хрупкави крилца) и остане само на мазнината, или да си оставите сосче "за топене". :)))
Аз лично предпочитам да са "задушени", а това става в рамките на половин час. Ако пробвайки с вилица се разпадат - значи са готови и повече термична обработка е безсмислена. 
Щом месцето пада самичко от кокала - сипвайте бирата или виното и споменавайте... Странджата... примерно.

Любо Петков

1.02.2011 г.

Пържен Сом

Първо искам честно да си призная, че никога не съм бил особен почитател на речните рибоци. Друго си е морската риба! Не че не ям шаран или пъстърва, но винаги съм предпочитал пържен черноморски сафрид или чернокоп или некоя друга Морска гад  J.
Затова и когато Бай Миро /виден люлински историк и призовкар, абе нормален софийски дришльо хихихи/ реши да ни готви Сом, бех малко скептичен. Но трябва да се признае: Нема такава риба – страхотна е!

Необходимите продукти са:
Сом – охладен, с тегло до 1 килограм /по-големите може да ги направите на скара например – мазнички са/
Сол, черен пипер, една щипка лют червен пипер и брашно
За последното препоръчвам да бъде Царевично брашно, но ако нямате и ако и в магазина няма, ползвайте пшенично.

Взимате Сома, отрязвате му главата, изчиствате го и го нарязвате на шайби. Обърквате солта, черния пипер, лютия червен пипер и брашното и в тази смес овалвате всяко едно парче и го оставяте настрани за около 5 минути.
В силно загрята мазнина /олио или зехтин/ пържите и препържвате шайбите Сом!  

Да Ви е сладко!

Hungry Chef