Весели коледни къпкейкове

Къпкейковете, редом с мъфините, са едни от най-приятните десерти. Те хем пленяват със симпатичната си форма, хем са изключително вкусни и приятни добавки към кафето или чая. Разликата между двата вида малки кексчета всъщност се крие в украсата. Докато къпкейковете задължително имат някакъв вид „шапчица”, то при мъфините такава не се прави.

Необходими продукти за къпкейковете:

1. 2 яйца

2. ½ чаена чаша краве масло, която се равнява на 125 гр

3. 3 супени лъжици кисело мляко

4. 1 чаена чаша брашно

5. ½ чаена чаша захар

6. 1 чаена лъжица бакпулвер

7. различни цветове сладкарска боя

За глазурата:

1. 60 грама краве масло

2. 100 крем сирене

3. ½ чаена чаша пудра захар

4. 1 чаена лъжица портокалов сок

Първата стъпка от рецептата е подготовката на продуктите за кексчетата. Важно е продуките да бъдат извадени от хладилника по-рано и да са на стайна температура. Разтопявате маслото, препоръчително е това да стане на водна баня, като паралелно пресявате брашното с бакпулвера.

 

Разбивате захарта с течните продукти с миксер, след което малко по малко добавяте брашното. Накрая добавяте сладкарската боя. Разбъркайте добре, за да се разпредели боята равномерно.

Във всяко гнездо на формичката за мъфини поставете по една хартиена кошничка. Пълните формите за мъфини на ¾ от обема, тъй като при печене къпкейковете ще се надигнат и ако сместа е много ще прелеят. Печете къпкейковете в предварително загрята на 180 градуса фурна с вентилатор за около 20 мин.

Докато кексчетата се пекат пригответе глазурата, с която ще ги украсите. Маслото за нея трябва да е меко, но не течно. С помощта на миксер разбийте всички съставки – маслото, крем сиренето, пудрата захар и сока от портокал до получаване на хомогенна гладка смес.

Украсете къпкейковете едва, след като са изстинали, защото иначе глазурата ще се разтече.

Рецептата за Весели коледни къпкейкове е изпълнена! Остава да й се насладите в приятна компания и с топла напитка в ръка.

Съвет: Ако не обичате много сладко, може да намалите количеството пудра захар. По този начин ще се получи интересен вкус между сладка основа и крема-сирене в глазурата!

Bon appétit!

Моника

Ориз с вишни,шафран и ядки

Имало едно време един град, наречен Бургасссс! В този град имало много Метъл, но най-вече Дет и Траш Метъл. И в целиот този Дет и Траш метъл имало един ТОШО по прякор СЕПУЛТУРАТА. 
Дабе, оня същият дет тропа на барабаните на друга известна бургаска група "Ебанизъм", която пък има култувото парче "Йедене и Пийене" (ама това е друга приказка :) ). 
Та тоя Тошо правел и най-известната домашна мастика в Източна, пък и в Западна България и лятно време де що има български фен на метъла в БГ, се извървява през Бургас да пийй :). Ама не било само това - бил фен и на странните кухни, дет жена му Иринка Сладуранката постоянно проклетисвала, щот по нейни думи тя била от селу и не била свикнала на таквиз вкусове, а основно на пържоли и яхнийка с леб :). Та видният Траш-метъл ТОШО по Прякор СЕПУЛТУРАТА готви от време на време и иранска кухня, щот има една готварска книга, кат Енциклопедия Британика, само за иранската кухня. И на Вашето внимание Ви представяме Култувата рецепта : "Ориз с вишни,шафран и ядки"

Hungry Chef& Whale 
proudly Present 
TOSHO THE SEPULTURA

Трябват ви:

- Поне един помощник,

- 10-12 парти бутчета,

- 2 големи глави лук, глава чесън,

- 2 чаени лъжички млян шафран разтворен в 2 супени лъжици горещо краве масло.

Заб.: (добре е да си осигурите листенца и да си го стриете сами,защото мленият,който се продава е богато смесен с куркума,а цената си е дебела.Добрият шафран на листенца е на цена от 10-15 лв за грам,и има наситено червен,към пурпурен цвят.) 

- 1-1,5 кг вишни (може и с по-кисели череши,ама не е същото)

- 400гр захар,

- 150 гр краве масло,

- 1/2 лъжичка канела,

- 500 гр басмати ориз,

- 50 гр сурови бадеми, 50 гр шам фъстък

сол и черен пипер.

1. В голям огнеупорен съд с капак (йенска тенджера или гювеч) слагате бутчетата, двете глави лук срязани на четири,главата чесън както е цяла,но добре измита,сол и черен пипер на вкус. Никаква вода или мазнина. Ако бутчетата са читави и са пресни,те си пускат всичко необходимо. Мятате ги в предварително загрята на 180 градуса фурна и ги забравяте там за следващите 2 часа.

2. Вишните се обезкостяват и се правят на сладко със захарта за около половин час на силен огън. Трябва си бъркане. След това ги отцеждате,ама много добре,плода трябва да остане едва ли не сух. Сиропът се отделя,и се ползва по-късно.

3. Басмати в случая се вари като паста. Завирате 2 л вода с 2 с.л. сол,и една лъжичка от разтопеното краве масло и тогава слагате ориза. Вари се 6-10 мин.,като се пребърква на 2-3 пъти. Отцежда се и се изплаква с хладка вода. Пак се отцежда много добре.

4. Намерете си тенджера с незалепващо дъно. В нея на дъното сипете 4 с.л. разтопено масло,100мл вода,и 1 ч.л. от шафрановото масло. После покрийте дъното с тънък пласт ориз,като го притиснете леко да се слепне по дъното. Върху него сложете пласт вишни, пак ориз, пак вишни и така,докато свърши материалът, като трябва да се оформи във формата на конус.

5. Похлупва се плътно,и се слага на среден огън за 10 минути.Поръсва се с шафрановото масло,и се намаля огънят на минимум.

6. Тенджерата се покрива с 2-3 пласта кухненска хартия,която трябва да покрие целия съд отгоре.Върху хартията слагате капака,и се готви на най-слаб огън за 40 минути.

7. Махнете капака и хартията,поръсете със смес от 3-4 супени лъжици от сиропа от вишните,същото количество разтопено масло и канелата.Отново покрийте с хартия и сложете капака.Връща се на котлона за още 10 минути.

8. Сваляте от огъня,и оставяте тенджерата,без да махате капака в тавичка с хладка вода за около 5 минути.

9. Сервиране! С дървена шпатула или лъжица прехвърлете ориза в широко кръгло плато,като внимавате да не нараните коричката,която се е образувала на дъното на тенджерата! 

Това е най-вкусното от целия панаир дотук! 

Та, прехвърляте ориза в платото, поръсвате с няколко лъжици горещ сироп от вишните и няколко лъжици горещо масло,ако ви е останало от шафрановото масло, го слагайте и него, подредете отстрани бутчетата и накъсайте лука от печенето на бутчетата(станал е направо мозък!!!), наръсвате с нарязаните на ивици ядки. 

Най-отгоре се слага коричката от дъното на тенджерата.

Ако всичко е както трябва,тя се отделя лесно и се опитайте да я запазите цяла.

Сервира се горещо.

А сега си сипете една мастика, че човек се измаря докато свърши тая цялата цигания...ю

Ама колко е вкусно....

From Todor 

Бърз ябълков пай

Крайно време беше в нашия блог да бъдат публикувани и рецепти за сладкиши. Откровено си признаваме, че десертите не са най-силната ни страна, но затова пък си имаме достатъчно приятели, които умеят да ги правят невероятно. Представяме на Вашето внимание любима рецепта на една наша близка приятелка, която твърди, че няма нищо по-лесно от този десерт. Като гледам необходими продукти и приготвянето май наистина е така – приятно готвене и ядене иииии НАЗДРАВЕ! Препоръчвам хубаво малцово уиски, пура, камина и прекрасна книга с този сладкиш.

Hungry Chef

Продукти:
1 кг средно големи ябълки
2 пакета маслени или трошливи бисквити (напр. "Роден Край")

Брашно - ок.150-200 гр.
ок. 60 гр. краве масло(1/2 пакет)
5 яйца
100-150 гр. кристална захар(според предпочитанията- по-сладко или не)
2-3 чаени лъжички канела

Приготовление:

Яйцата се разбъркват със захарта, докато тя се разтвори. Добавя се брашното. Бърка се и трябва да стане на много рядко тесто.В тава се нарежда маслото на малки парченца.Върху него се залепват бисквитите, като се гледа да покрият плътно дъното. Ябълките се обелват и настъргват на средно.Отцеждат се от сока. Поръсват се и се объркват с канелата. Нареждат се върху бисквитите. Отгоре се заливат с тестото. Пече се на 200-220 градуса за ок. 40 мин.- докато стане с цвят на карамел. Може да се сервира и топъл, гарниран с бита сметана или сладолед.

Важно! Не настъргвайте първо ябълките, за да не потъмнеят!

By: Swinging Fox

Манджа с грозде (или анти бял ориз)

Тази рецепта ми я изпрати нашият приятел Весо: Един от химиците. Рецептите му винаги са съобразени с химията на продуктите, процесите, които протичат при готвенето и максимум резултат с минимум усилия. Всички знаем, че обича повече да яде отколкото да готви.

Трябваше да бъде публикувана за Трифона Зарезан ма от много пиене нещо не се добрах до компютъра ...

Необходими продукти за манджата с грозде:

• 200 гр. Ориз;
• 400 гр. Пилешки гърди (тези са пуешки)… бях ги приготвил за шишлици, но ме домързя да ги направя – следващия път….
• 3 средни моркова
• 100 гр. гъби
• 100 гр. консерва сладка царевица
• шепа стафиди (като му знам на Весо шепите ми е лесно за вас не знам :)
• ½ глава лук

За соса:

• 75 мл. Мляко
• 1 супена лъжица майонеза
• ½ глава чесън
• Черен пипер

Колкото пъти отворя блога на  ГЛАДНИЯ & Кита, и видя белия ориз толкова пъти нещо се обръща в мен. Сготвен така ориза става „полезен”, сух, пластмасов, вегетариански и гаден, а не вкусен. Може би факта, че ме хранят три до пет пъти седмично с бял ориз с риба (октопод, сепия, калмар, миди и кой знае какво друго извлечено от морето) е помогнал да го намразя толкова. Но не основна причина. Ориза поема миризми и по тази причина не трябва да се сервира бял. Не трябва да остава и недоварен – не му е такава природата (и физикохимичните свойства). Та с 2 думи… реших да предложа контра-рецепта. Точно обратното на белия ориз.

Ако някой иска да си сготви постен ориз (примерно за гарнитура към пилешкото със сметана, което е отлично) просто да пропусне да сложи месото в ориза. Проверено е опитно, че резултата се яде и даже е вкусен.

Вземете чаша (към 150-200 мл.) ориз и го измийте добре. (Идеята е да се отмие полепналото по него прахообразно нишесте, което подпомага слепването на зърната след варене). Аз ползвам такава джаджа, но спокойно може да бъде измит и по друг (не толкова мързелив) начин.

Докато водата от ориза се оцежда,  нарязваме пилешките гърди на резенчета (или пък на кубчета). Не е хубаво да са дребни. Човек трябва да може да усети вкуса и текстурата на нещата, които яде.  

Слагаме към един пръст посолено олио в широка тенджера и когато се нагрее сипваме вътре ориза и пилешкото. (Когато олиото е посолено не пръска! Или поне пръска много по-малко J).

Запържваме докато ориза стане с цвят златиста праскова (за мъжете – това е цвят асимптотично клонящ към светло кафяво). Идеята е да се получи така нареченото „встъкляване” на нишестето по повърхността на зърната на ориза (слава богу, че има „Дискъвъри” и няма нужда да обяснявам какво е това, защото всичко знаят – нали?). 

Докато ориза се запържва си нарязваме трите моркова и гъбите. Важно е да не се губи време – няма цяла вечер да седим до печката я! Добавяме морковите и гъбите, когато ориза е достигнал въпросния цвят на тъмнорус лабрадор. Добавяме четири (4!!!) чаши вода. И оставяме така получената смес да си къкри на бавен огън. Идеята е ориза да се развари напълно. Не бива да попада в стомаха ни недоварен, да се надува тепърва и да отнема от мястото за бира, както и да извлича полени минерали! (Да не съм чул нищо за фибри! Доказано е, че толкова фуканите фибри извличат не само токсини, но също така и калций и други соли от организма, като предразполагат към остеропороза.)

До тук трябва да сте се справили за около 8 – 10 минути. Основната работа е свършена и е време да си налеем бира и да се заемем със соса, който ще ни трябва малко по-късно, за да си овкусим ориза.  

Обелваме ½ глава чесън и го пресоваме в чаша с 3 пръста мляко. Аромата на чесъна не се разтваря във вода. Той (както и други весели билки и цветя) е мастно разтворим. Добавяме обилно черен пипер и 1 супена лъжица майонеза, за да не е много течен соса. Трябва да се получи консистенция като на боза. Разбъркваме и оставяме в хладилника или в камерата. Екстракцията на ароматите изисква малко време и протича по-добре на студено. Сега имаме около 20 минути спокойствие преди да е извряла водата на ориза. Използвайте ги, за да сложите масата и да нарежете салатата.

Когато водата на ориза започва да „свършва” трябва да сме малко по внимателни. Това е момента, в който ориза може да се опита да загори. Не е добре да му се позволява.  Бъркайте го! Аз ползвам лопатка, но и лъжица върши точно същата работа. Когато почти цялата вода е поета от ориза добавяме една малка консерва царевица и шепа стафиди (нали е манджа с грозде!?!). Стафидите са чудна добавка за ориз. Надуват се леко и придават един особен леко сладникав вкус, който няма нищо общо с този на канелата и на млякото с ориз, което всички обичат още от детската градина.

За финал! Без да забравяте да разбъркваме ориза, нарязваме на тънки лунички ½ глава лук.   Не слагайте цяла глава – не искаме ориза ни да мирише на лук. Изключваме котлона, добавяме лука и разбъркваме за последно. Оставяме лука да омекне от топлината и аромата му да се поеме от ориза. Сервираме след около 10-тина минути, като не забравяме да полеем с приготвения сос.  Внимавайте със соса! Вкуса и миризмата му става наситени и в по-големи количества не се понасят добре от малки деца и нежни жени. Със соса става мъжка манджа и е пригодена да върви с бира! Цялата процедура отнема около 45 минути. Изцапани са 1 тенджера и 1 чаша. Няма пострадали домашни или любимци. 

Наздраве и добър апетит с Весо и Whale !

Пилешки късчета в сос от топено сирене

Ивчо ни готвИ тази рецепта преди време и го накарах да ми я прати, за да мога да я постна тук. Бая се освинихме тогава с тези пилешки хапки J. Майстор е той в готвенето, независимо че е още тийнейджър. Баси, не вярвах, че сметановия сос ще ми хареса толкова. Доколкото си спомням, спомена, че за по-добър вкус е добре да имате два-три вида топено сирене, но и с един става. Приятно готвене!

Hungry Chef

Необходими продукти:

500 гр. пилешки гърди

сол, черен пипер, червен пипер, къри

Гъби

Краве масло (около 30-40 гр.)

300 мл. готварска сметана

5-6  кубчета топено сирене

Царевично нишесте

Начин на приготвяне:

Нарязваме пилешките гърди на хапки, поръсваме ги с черен пипер, червен пипер и сол на вкус, разбъркваме ги в голям съд и ги оставяме за 5-6 часа да се мариноват.

След като месото се е мариновало, овалваме хапките в царевично нишесте и ги изпържваме в загрято олио.

Нарязваме гъбите на филийки и ги слагаме в друг тиган заедно с маслото, за да се задушат за около 10 мин.

В тенджера слагаме готварската сметана, топеното сирене и 1-2 щипки къри. Сосът се бърка постоянно, за да не загори. Когато топеното сирене се разтопи и соса стане гладък и еднороден се прибавят изпържените хапки и гъбите.

Оставя се още 5-10 мин. на слаб огън при постоянно бъркане.

Иво Райков

Пилешки крилца по Галски

„ Ето, че вече нашия Блог получи и първата рецепта от съмишленици. Ще я публикувам с подзаглавие „Писма на Читатели”.  

Нали помните кои са Галите? Ония – Астерикс, Обеликс, Идефикс, Венсенжеторикс и всичко дето завършва на „икс”. Чудя се дали Юлий Цезар не ходИл да превзема Галия именно, за да открадне тази рецепта. Като се замисля, си звучи много логично. Ония гадове Галите не са давали рецептата даже и със СРС-та, та се наложило със сила да се вземе най-строго пазената тайна по онова време. Признавам си, че при първа възможност ще пробвам как се получават тези крилца. А дотогава представям на Вашето внимание рецептата на Любо Петков”

Hungry Chef

Рецептата съм "откраднал" от една домакиня, на която за съжаление не помня името, изпробвал съм многократно и леко променил.

Маринатата  за предварителна обработка на месото е меко казано УНИКАЛНА и става за всякакъв вид меса - с нея съм приготвял и месо от свински бут - цяло парче!

За килограм пилешки крилца е необходима марината съставена от:

1/2 литър сухо вино - ако нямате вино под ръка или не ви се отваря бутилка, може да разредите 2-3 супени лъжици хубав оцет с вода

50 мл водка

1 супена лъжица (с.л.) горчица - истинска - не от разните майонезообразни кремове

1 с.л. зехтин (олио) 

1 с.л. тъмен соев сос или 2 с.л. "Унисос" (не пречи и двете)

4/5 скилидки чесън - предварително счукан

щипка сол - внимавайте, ако сте слагали преди това в чесъна!

смлени черен пипер и кимион на вкус.

В "оригиналната" рецепта се поставя и една с.л. мед, но според мен това е за хора с по "перверзен" вкус. Всичко това се разбърква, измитите крилцата се заливат с маринатата и се "забравят" в хладилника поне за една нощ. 

На следващия ден (аз ползвам същата тенджера, в която са киснали крилцата) се поставя на котлона за около 20 мин. под похлупак, а след това може да се остави отворена докато маринатата изври съвсем (ако обичате по хрупкави крилца) и остане само на мазнината, или да си оставите сосче "за топене". :)))

Аз лично предпочитам да са "задушени", а това става в рамките на половин час. Ако пробвайки с вилица се разпадат - значи са готови и повече термична обработка е безсмислена. 

Щом месцето пада самичко от кокала - сипвайте бирата или виното и споменавайте... Странджата... примерно.

Любо Петков