Мълчанието край Агнето

Това е една специална рецепта посветена на всички, които обичат и не обичат да ядат агнешко – т.е. отправена е към 99,99% от населението на Земята. Целта й е да докаже, че агнешкото месо е вкусно, но трябва да се сготви правилно.

Първо необходимо условие, за да сготвите агне, което всички ще ядат е да се уверите, че това дет сте го купили за агне е наистина агне, а не по-голямото му братче, майка му или баща му. Това се прави с цел да се обори всеобщата инсинуация и пропаганда, че агнешкото месо миришело. 

Не приятели, агнешкото месо не мирише – мирише шилешкото и овчото месо, а не агнешкото. Задачата с установяване на това какво ще ядете не е толкова трудна. Просто запомнете, че всичко, което ви продават в магазина за агне и е над 8 кг /говорим за цяло агне над 8 кг/ - НЕ Е АГНЕ! За да го преведа какво означава това, ето горе-долу кое колко трябва да тежи, за да сте сигурни в покупката: 

Агнешки бут – не повече от 2 кг
Агнешка плешка заедно с врат – не повече от 2,4 кг
Половин агне – около 4-4,5 кг
 Цяло агне – около 8-8,5 кг

Необходими продукти:

Агнешка плешка – 2 – 2,3 кг

Ориз – 0,400 гр.

Сурова наденица – 0,500 гр.

Пресен лук и пресен чесън

Пресен джоджен, босилек, риган, сол, черен и червен пипер

Сос „Якимов” за намазване на плешката

1 глава чесън

300 гр. Масло

150 гр.горчица

Сух джоджен и мащерка, сол, черен и червен пипер

Плънка:  Нарязвате на ситно лука и чесъна. В тиган с мазнина ги запържвате до златисто, добавяте суровата наденица и накрая ориза и две, три чаши вода. Добавяте и ситно нарязания пресен джоджен, босилека, ригана, черния пипер, малко чержен пипер и сол на вкус. Оставяме така ориза за 15-20 минути на тих огън.

Сос „Якимов”:  Обелвате и намачквате чесъна със сол. Добавяте джоджена и мащерката. Разтопявате маслото го добавяте към готовата смес. Накрая смесвате с горчицата и червения пипер и слагате черен пипер на вкус.

Напълвате плешката с готовата плънка, зашивате я и я намазвате със соса. Слагате я в тава с три чаши вода, покривате с фолио и я слагате във фурната, първоначално на 250 градуса за около  20 минути и след това намаляте градусите на 150 градуса за още около 3 – 4 часа. Лично аз слагам плешката да се пече към полунощ и я оставям на 50 градуса до сутринта. Към 9 часа на сутринта засилвам фурната на 150 градуса за още около 2 часа. Към края махам фолиото и започвам да я поливам със сосчето от тавата.

Уточнение:  В плънката естествено може да добавите и агнешкия комплект.

Тази рецепта, говоря за соса за намазване, можете да я ползвате и за агнешки бут.

Hungry Chef

Омлет

Някои хора твърдят, че приготвянето на омлет било лесна работа. Какво толкова – две яйца, бъркаш, мяташ в тигана и готово. Други смятат, че е трудна работа. Лично за мен правенето на омлет е майсторство, но всеки един би могъл да го постигне, ако знае нЕкои тънкости. С тази рецепта бих желал да Ви споделя тези дребни нещица, с които бихте превърнали всеки едни две или три яйца в прекрасно изглеждащ ОМЛЕТ. Хитринките, които са описани съм ги научил от моята баба, която е Шотландски боец /на 95 години е и според мен като я гледам в какво здраве е, ще изкара поне още толкова/.Та да се върнем на рецептата за омлета. По-долу ще опиша как се прави омлет със сирене, но тъй като хора всекакви – можете да замените сиренето с бекон, шунка, кашкавал или с друго, което Ви е по сърце.

Необходими продукти:

2 яйца

100 гр. натрошено сирене

½ ч.л. червен пипер, черен пипер и сол

олио

 

Приготовление:

Счупвате двете яйца, слагате половината сирене, червения, черния пипер и щипка сол и почвате да бъркате с вилица. Тънкост Номер 1 – на всяко яйце сложете по една супена лъжица хладка вода. Продължавате да бъркате докато Ви отмалее ръката. Трик Номер 2 – трябва яйчената смес да има много мехурчета. Колкото повече въздух вкарате в яйцата с бъркането си, толкова по-пухкав ще бъде омлета.

Сипвате олио в тиган и го загрявате много – една идея преди да започне да пуши сипвате сместа. В момента, в който краищата на омлета започнат да се завиват навътре,сипвате останалото сирене в единия край и с лопатка завивате омлета.

Да Ви е сладко бих казАл

Hungry Chef

Бърз ябълков пай

Крайно време беше в нашия блог да бъдат публикувани и рецепти за сладкиши. Откровено си признаваме, че десертите не са най-силната ни страна, но затова пък си имаме достатъчно приятели, които умеят да ги правят невероятно. Представяме на Вашето внимание любима рецепта на една наша близка приятелка, която твърди, че няма нищо по-лесно от този десерт. Като гледам необходими продукти и приготвянето май наистина е така – приятно готвене и ядене иииии НАЗДРАВЕ! Препоръчвам хубаво малцово уиски, пура, камина и прекрасна книга с този сладкиш.

Hungry Chef

Продукти:
1 кг средно големи ябълки
2 пакета маслени или трошливи бисквити (напр. "Роден Край")

Брашно - ок.150-200 гр.
ок. 60 гр. краве масло(1/2 пакет)
5 яйца
100-150 гр. кристална захар(според предпочитанията- по-сладко или не)
2-3 чаени лъжички канела

Приготовление:

Яйцата се разбъркват със захарта, докато тя се разтвори. Добавя се брашното. Бърка се и трябва да стане на много рядко тесто.В тава се нарежда маслото на малки парченца.Върху него се залепват бисквитите, като се гледа да покрият плътно дъното. Ябълките се обелват и настъргват на средно.Отцеждат се от сока. Поръсват се и се объркват с канелата. Нареждат се върху бисквитите. Отгоре се заливат с тестото. Пече се на 200-220 градуса за ок. 40 мин.- докато стане с цвят на карамел. Може да се сервира и топъл, гарниран с бита сметана или сладолед.

Важно! Не настъргвайте първо ябълките, за да не потъмнеят!

By: Swinging Fox

Пуйка пълнена с наденица

Имало едно време една пуйка....Нали знаете как започват приказките. Е така започна и тази – дошъл Частният Съдебен Изпълнител, шеф на Тана и казал, че във фризера му има една пуйка и щяла да се развали J. Тана - мое много старо другарче от времената на „Аптека”, „Кравай” и други упадъчни места от късния Соц, където се „проповядваше” западния декадентски живот и се слушаше музика, предназначена за диверсия над „милото” ни социалистически общество и „прекрасния” социалистически морал, ми звънна да ме покани на гости като разбира се АЗ трябваше да я сготвя тази пуйка. В гостито, освен мен, Тана и пуйката, щяха да вземат участие и целиОт офис на ЧСИ-то, барабар с 2-годишната му дъщеря. Та условието на задачата беше ясно – пуйка за готвене и големо ядене – като в приказките „три дена яли, пили.....” От опит знам, че хората в БГ нещо не са фенове на пуйката – суха им била, трудно се опичала, задъвквала се и всекви такива. При мойта рецепта Ви гарантирам, че такива оплаквания от страна на ядящите няма да има. Преди да Ви представя рецептата предупреждавам, че това количество пуйка е за 8 до 10 души, така че правете му сметката.....

Необходими продукти:

Пуйка  - 1 брой около 4,5 кг / на пазара има бразилски и от време на време хАмерикански/

Гювеч, Голям, събиращ тази напълнена пуйка

Масло – 0,250 кг

Червен пипер

За плънката:

Сурова наденица – 0,500 кг

Гъби – 0, 200 кг

Ориз – 1 чаена чаша

2 глави лук, няколко скилидки чесън, 2 морковчета

Сол, черен пипер, риган

Нарязвате на ситно лука, чесъна, морковчетата и гъбите. Изстисквате суровата наденица от червото. В добре нагрят тиган запържвате лука и чесъна до златисто. Добавяте морковите и гъбите и изчаквате последните да се свият. Накрая добавяте наденицата и я натрошавате на малки парченца. Не забравяйте постоянно да бъркате, за да не загори. Когато наденицата стане готова /като си смени цвета/, добавяте ориза, 2 чаши вода и много риган, малко сол и черен пипер. Тук имахме теоретичен спор с Тана по темата каква подправка върви на ориз. Тя се оказа привърженик на Джоджена, а аз на Ригана. В конкретния случай сложихме и от двете подправки – спорът беше тежък, със сериозни аргументи и постигнахме компромис J. Оставяте така плънката за около 15 - 20 минути на котлона на тих огън. Оризът не трябва да е абсолютно сварен, щото ще се надуе много. Когато е готова плънката я напълвате в пуйката, зашивате и готово.

В тиган разтопяваме целия пакет масло и добавяме червен пипер – с това намазваме пуйката /за да не стане суха/.

Взимаме гювеча, на дъното му слагаме няколко листа кисело зеле за подложка. Уточнение: през лятото кисело зеле няма, но става и с листа прясно зеле, предварително потопени в солена вода и оставени на слънце за около час.

Напъхваме пуйката в гювеча, заливаме я с останалото масло от съда, добавяме около 2 чаени чаши вода/може и телешки бульон/, захлупваме я и във фурната.

Относно печенето: !!! Много важно!!!!

Лично аз правя пуйката вечерта към 22 часа. Слагам я към 22:30 във фурната на максимална температура за около 30 минути. След това намалявам фурната на 50 градуса и си лягам да спя. Към 10:00 часа на следващата сутрин, ставам, пия кафе и увеличавам фурната на 200 градуса. След около 2 часа и половина пуйката е абсолютно готова. Отварям я за около 10 минути, за да хване по добър загар и изключвам фурната.

Приятно ядене! Да живее Епикур и Епикурейците!

 

Hungry Chef

Манджа с грозде (или анти бял ориз)

Тази рецепта ми я изпрати нашият приятел Весо: Един от химиците. Рецептите му винаги са съобразени с химията на продуктите, процесите, които протичат при готвенето и максимум резултат с минимум усилия. Всички знаем, че обича повече да яде отколкото да готви.

Трябваше да бъде публикувана за Трифона Зарезан ма от много пиене нещо не се добрах до компютъра ...

Необходими продукти за манджата с грозде:

• 200 гр. Ориз;
• 400 гр. Пилешки гърди (тези са пуешки)… бях ги приготвил за шишлици, но ме домързя да ги направя – следващия път….
• 3 средни моркова
• 100 гр. гъби
• 100 гр. консерва сладка царевица
• шепа стафиди (като му знам на Весо шепите ми е лесно за вас не знам :)
• ½ глава лук

За соса:

• 75 мл. Мляко
• 1 супена лъжица майонеза
• ½ глава чесън
• Черен пипер

Колкото пъти отворя блога на  ГЛАДНИЯ & Кита, и видя белия ориз толкова пъти нещо се обръща в мен. Сготвен така ориза става „полезен”, сух, пластмасов, вегетариански и гаден, а не вкусен. Може би факта, че ме хранят три до пет пъти седмично с бял ориз с риба (октопод, сепия, калмар, миди и кой знае какво друго извлечено от морето) е помогнал да го намразя толкова. Но не основна причина. Ориза поема миризми и по тази причина не трябва да се сервира бял. Не трябва да остава и недоварен – не му е такава природата (и физикохимичните свойства). Та с 2 думи… реших да предложа контра-рецепта. Точно обратното на белия ориз.

Ако някой иска да си сготви постен ориз (примерно за гарнитура към пилешкото със сметана, което е отлично) просто да пропусне да сложи месото в ориза. Проверено е опитно, че резултата се яде и даже е вкусен.

Вземете чаша (към 150-200 мл.) ориз и го измийте добре. (Идеята е да се отмие полепналото по него прахообразно нишесте, което подпомага слепването на зърната след варене). Аз ползвам такава джаджа, но спокойно може да бъде измит и по друг (не толкова мързелив) начин.

Докато водата от ориза се оцежда,  нарязваме пилешките гърди на резенчета (или пък на кубчета). Не е хубаво да са дребни. Човек трябва да може да усети вкуса и текстурата на нещата, които яде.  

Слагаме към един пръст посолено олио в широка тенджера и когато се нагрее сипваме вътре ориза и пилешкото. (Когато олиото е посолено не пръска! Или поне пръска много по-малко J).

Запържваме докато ориза стане с цвят златиста праскова (за мъжете – това е цвят асимптотично клонящ към светло кафяво). Идеята е да се получи така нареченото „встъкляване” на нишестето по повърхността на зърната на ориза (слава богу, че има „Дискъвъри” и няма нужда да обяснявам какво е това, защото всичко знаят – нали?). 

Докато ориза се запържва си нарязваме трите моркова и гъбите. Важно е да не се губи време – няма цяла вечер да седим до печката я! Добавяме морковите и гъбите, когато ориза е достигнал въпросния цвят на тъмнорус лабрадор. Добавяме четири (4!!!) чаши вода. И оставяме така получената смес да си къкри на бавен огън. Идеята е ориза да се развари напълно. Не бива да попада в стомаха ни недоварен, да се надува тепърва и да отнема от мястото за бира, както и да извлича полени минерали! (Да не съм чул нищо за фибри! Доказано е, че толкова фуканите фибри извличат не само токсини, но също така и калций и други соли от организма, като предразполагат към остеропороза.)

До тук трябва да сте се справили за около 8 – 10 минути. Основната работа е свършена и е време да си налеем бира и да се заемем със соса, който ще ни трябва малко по-късно, за да си овкусим ориза.  

Обелваме ½ глава чесън и го пресоваме в чаша с 3 пръста мляко. Аромата на чесъна не се разтваря във вода. Той (както и други весели билки и цветя) е мастно разтворим. Добавяме обилно черен пипер и 1 супена лъжица майонеза, за да не е много течен соса. Трябва да се получи консистенция като на боза. Разбъркваме и оставяме в хладилника или в камерата. Екстракцията на ароматите изисква малко време и протича по-добре на студено. Сега имаме около 20 минути спокойствие преди да е извряла водата на ориза. Използвайте ги, за да сложите масата и да нарежете салатата.

Когато водата на ориза започва да „свършва” трябва да сме малко по внимателни. Това е момента, в който ориза може да се опита да загори. Не е добре да му се позволява.  Бъркайте го! Аз ползвам лопатка, но и лъжица върши точно същата работа. Когато почти цялата вода е поета от ориза добавяме една малка консерва царевица и шепа стафиди (нали е манджа с грозде!?!). Стафидите са чудна добавка за ориз. Надуват се леко и придават един особен леко сладникав вкус, който няма нищо общо с този на канелата и на млякото с ориз, което всички обичат още от детската градина.

За финал! Без да забравяте да разбъркваме ориза, нарязваме на тънки лунички ½ глава лук.   Не слагайте цяла глава – не искаме ориза ни да мирише на лук. Изключваме котлона, добавяме лука и разбъркваме за последно. Оставяме лука да омекне от топлината и аромата му да се поеме от ориза. Сервираме след около 10-тина минути, като не забравяме да полеем с приготвения сос.  Внимавайте със соса! Вкуса и миризмата му става наситени и в по-големи количества не се понасят добре от малки деца и нежни жени. Със соса става мъжка манджа и е пригодена да върви с бира! Цялата процедура отнема около 45 минути. Изцапани са 1 тенджера и 1 чаша. Няма пострадали домашни или любимци. 

Наздраве и добър апетит с Весо и Whale !

Омлет за по-добър секс

Ох, ще питате защо за по-добър - ами тази рецепта стана случайно, прибрах се вкъщи, исках да си направя нещо за хапване и си спретнах това омлетче, рецептата е оригинална, авторска моля да бъда цитиран при използване (така де за докторантурата може да потрябват публикации и цитирания) ...

След това като прегледах продуктите установих че седем от девет съставки са афродизиаци :)

А ето ги и тях:

Афродизиаци:

• 1 супена лъжица ситно нарязан Магданоз - не случайно гърците са го наричали "Петрос", влияе както на мъже така и на жени.
• 1 супена лъжица ситно нарязан Пащърнак - според народната медицина естествен афродизиак
• 1 супена лъжица ситно нарязани листа от Целина - Дори целината да не е първата храна, за която се сещате при мисълта за секс, тя всъщност е чудесна за сексуална стимулация. Причината е, че целината съдържа андростерон – хормон без мирис, който се освобождава чрез потта на мъжа и определено влияе на жената.
• 2 стръка нарязан на кръгчета пресен чесън - Твърди се че чесънът събужда страстите. Философът Плиний, който смесвал вино с чесън, е написал че това е мощен сексуален стимулант, а римляните са вярвали, че чесънът кара жените да се влюбят и прави мъжете силни. Науката смята, че чесънът подобрява циркулацията, а някои учени твърдят, че усилва производството на ензима нитрооксид-синтаза (NOS), който взема участие в механизма на ерекцията.
• 2 яйца - Въпреки че не са най-еротичната храна, яйцата са богати на витамините Б6 и Б5. Те помагат за баланса на хормоналните нива и за борбата със стреса – два фактора, които са решаващи за здравословното либидо. Яйцата са също така символ на плодовитост и прераждане. „За да имате успех в интимните отношения, е добре всеки ден на гладно да се изяжда един жълтък или три дни подред да се ядат лук и яйца и тогава вие сами ще бъдете поразени от появилата се у вас сила и фантазия” – твърди готварска книга от 15. век.
• бял пипер прясно смлян по възможност количество 1 щипка каквото и да е това :) - също така се счита за афродизиак да не пропусна да добавя :)
• 1 супена лъжица зехтин - казват съдържал незаменими мастни киселини, които били били важни за половите органи :)

Неафродизиаци:

• 1 супена лъжица ситно нарязана Зелена чушка "Сиврия" (онези бледозелените с тънката кора) - сега ако я смените с люта чушка отива в графата афродизиаци моменталически :)
• сол, на вкус - уви за солта не намерих нищо по въпросът за афродизиаците.

А ето и как да си спретнете това омлетче, предварително си нарязвате всички продукти

Разбърквате добре яйцата в любимата си купичка за разбъркване на яйца (ЛКРЯ), добавяте проуктите солта и пипера.

Слагате зехтина в тигана и го нагрявате на котлона, температурата трябва да е около 150-160 градуса казват за да не настъпели промени в мазнините. Само дето в упътването на готварската печка не казват цифричките 1,2,3..6 на кои температури отговарят. Като се нагрее достатъчно изсипваме съдържанието на ЛКРЯ  в тигана и го ставяме да се разтече равномерно с няколко добре премерени завъртания на ръката с тигана.

 Пържим докато почти не остане течна яйчна част след което обръщаме омлета и пържим още една минута от другата страна и изсипваме в чинията.

Ето и ослепителният краен резултат от вашият труд

Блести нали ?
Тъй като огладнях докато пишех:
Да ви е гладно Whale :)

п.с. Докато готвех този омлет в главата ми се въртеше името Омлет "Трибестан", ама после установих че не e само за мъже :)