Манджа с грозде (или анти бял ориз)

Тази рецепта ми я изпрати нашият приятел Весо: Един от химиците. Рецептите му винаги са съобразени с химията на продуктите, процесите, които протичат при готвенето и максимум резултат с минимум усилия. Всички знаем, че обича повече да яде отколкото да готви.

Трябваше да бъде публикувана за Трифона Зарезан ма от много пиене нещо не се добрах до компютъра ...

Необходими продукти за манджата с грозде:

• 200 гр. Ориз;
• 400 гр. Пилешки гърди (тези са пуешки)… бях ги приготвил за шишлици, но ме домързя да ги направя – следващия път….
• 3 средни моркова
• 100 гр. гъби
• 100 гр. консерва сладка царевица
• шепа стафиди (като му знам на Весо шепите ми е лесно за вас не знам :)
• ½ глава лук

За соса:

• 75 мл. Мляко
• 1 супена лъжица майонеза
• ½ глава чесън
• Черен пипер

Колкото пъти отворя блога на  ГЛАДНИЯ & Кита, и видя белия ориз толкова пъти нещо се обръща в мен. Сготвен така ориза става „полезен”, сух, пластмасов, вегетариански и гаден, а не вкусен. Може би факта, че ме хранят три до пет пъти седмично с бял ориз с риба (октопод, сепия, калмар, миди и кой знае какво друго извлечено от морето) е помогнал да го намразя толкова. Но не основна причина. Ориза поема миризми и по тази причина не трябва да се сервира бял. Не трябва да остава и недоварен – не му е такава природата (и физикохимичните свойства). Та с 2 думи… реших да предложа контра-рецепта. Точно обратното на белия ориз.

Ако някой иска да си сготви постен ориз (примерно за гарнитура към пилешкото със сметана, което е отлично) просто да пропусне да сложи месото в ориза. Проверено е опитно, че резултата се яде и даже е вкусен.

Вземете чаша (към 150-200 мл.) ориз и го измийте добре. (Идеята е да се отмие полепналото по него прахообразно нишесте, което подпомага слепването на зърната след варене). Аз ползвам такава джаджа, но спокойно може да бъде измит и по друг (не толкова мързелив) начин.

Докато водата от ориза се оцежда,  нарязваме пилешките гърди на резенчета (или пък на кубчета). Не е хубаво да са дребни. Човек трябва да може да усети вкуса и текстурата на нещата, които яде.  

Слагаме към един пръст посолено олио в широка тенджера и когато се нагрее сипваме вътре ориза и пилешкото. (Когато олиото е посолено не пръска! Или поне пръска много по-малко J).

Запържваме докато ориза стане с цвят златиста праскова (за мъжете – това е цвят асимптотично клонящ към светло кафяво). Идеята е да се получи така нареченото „встъкляване” на нишестето по повърхността на зърната на ориза (слава богу, че има „Дискъвъри” и няма нужда да обяснявам какво е това, защото всичко знаят – нали?). 

Докато ориза се запържва си нарязваме трите моркова и гъбите. Важно е да не се губи време – няма цяла вечер да седим до печката я! Добавяме морковите и гъбите, когато ориза е достигнал въпросния цвят на тъмнорус лабрадор. Добавяме четири (4!!!) чаши вода. И оставяме така получената смес да си къкри на бавен огън. Идеята е ориза да се развари напълно. Не бива да попада в стомаха ни недоварен, да се надува тепърва и да отнема от мястото за бира, както и да извлича полени минерали! (Да не съм чул нищо за фибри! Доказано е, че толкова фуканите фибри извличат не само токсини, но също така и калций и други соли от организма, като предразполагат към остеропороза.)

До тук трябва да сте се справили за около 8 – 10 минути. Основната работа е свършена и е време да си налеем бира и да се заемем със соса, който ще ни трябва малко по-късно, за да си овкусим ориза.  

Обелваме ½ глава чесън и го пресоваме в чаша с 3 пръста мляко. Аромата на чесъна не се разтваря във вода. Той (както и други весели билки и цветя) е мастно разтворим. Добавяме обилно черен пипер и 1 супена лъжица майонеза, за да не е много течен соса. Трябва да се получи консистенция като на боза. Разбъркваме и оставяме в хладилника или в камерата. Екстракцията на ароматите изисква малко време и протича по-добре на студено. Сега имаме около 20 минути спокойствие преди да е извряла водата на ориза. Използвайте ги, за да сложите масата и да нарежете салатата.

Когато водата на ориза започва да „свършва” трябва да сме малко по внимателни. Това е момента, в който ориза може да се опита да загори. Не е добре да му се позволява.  Бъркайте го! Аз ползвам лопатка, но и лъжица върши точно същата работа. Когато почти цялата вода е поета от ориза добавяме една малка консерва царевица и шепа стафиди (нали е манджа с грозде!?!). Стафидите са чудна добавка за ориз. Надуват се леко и придават един особен леко сладникав вкус, който няма нищо общо с този на канелата и на млякото с ориз, което всички обичат още от детската градина.

За финал! Без да забравяте да разбъркваме ориза, нарязваме на тънки лунички ½ глава лук.   Не слагайте цяла глава – не искаме ориза ни да мирише на лук. Изключваме котлона, добавяме лука и разбъркваме за последно. Оставяме лука да омекне от топлината и аромата му да се поеме от ориза. Сервираме след около 10-тина минути, като не забравяме да полеем с приготвения сос.  Внимавайте със соса! Вкуса и миризмата му става наситени и в по-големи количества не се понасят добре от малки деца и нежни жени. Със соса става мъжка манджа и е пригодена да върви с бира! Цялата процедура отнема около 45 минути. Изцапани са 1 тенджера и 1 чаша. Няма пострадали домашни или любимци. 

Наздраве и добър апетит с Весо и Whale !